Кратка история на катерушките за деца
Детските площадки и съоръженията за игра на открито започват да се появяват в различни градове по света след края на Втората световна война като част от едно по-мащабно обновяване на градската среда.
В този текст ще разгледам примери, които са най-тясно свързани с катерушките - поне от естетическа гледна точка.
И така, може смело да заявим, че бащата на детските площадки е архитектът Алдо ван Ейк, който работи в отдела за градско развитие (Department of City Development) на Амстердам между 1947 – 1978г. Площадките му се появяват след Втората световна война. Първата площадка е построена през 1947г. и е експеримент – тя се състои от пясъчник с широк ръб, четири кръгли “камъка” и катерушка. Площадката има успех и е последвана от нови площадки, които бързо намират своето място в изоставени части на града, сред паркове и градинки. Площадките за ван Ейк са начин да тества своите идеи за архитектурата. Те са разнообразни по размер и форма и успешно се интегрират в градската тъкан. Всички площадки са различни, но са съставени от определен брой повтарящи се елементи (Fabrizi, 2018; van den Bergen, 2002).
За тридесет години Ван Ейк създава около 700 площадки, от които едва седемнадесет могат да бъдат видяни днес - било то в оригиналния им вид или фрагменти от тях.
Ако погледнем към историята на металните катерушки във вида, в който ги познаваме от соц детството си, то те се срещат в множество бивши социалистически държави. В Съветския Съюз например те се появяват през 60-те, когато самата идея за това, какви трябва да бъдат пространствата за игра за деца, силно се променя на фона на измененията, случващи се в архитектурата и градоустройството. Ако преди това площадките са били оградени пространства и е имало много точен регламент за това, какви трябва да бъдат, често дейностите, които са се провеждали там, са били водени от възпитатели и педагози, то през 60-те площадките стават отворени и свободни. Тези площадки много хармонично се вписват в обширното междублоково пространство на новите микрорайони. Има съоръжения за по-малки деца и по-големи. Експерименталния микрорайон Новые Черемушки е мястото, където се появяват прототипи на разнообразни съоръжения, които впоследствие се възпроизвеждат из целия СССР. Дизайнери и архитекти създават катерушки във формата на жираф или пързалка – слон. Но разбира се любимата и най-популярна форма на игрово съоръжение е ракетата (Броновицкая, 2017).
Автори на тези съоръжения не са известни, тъй като те са били разработвани от специално възложени колективи в държавните архитектурни кантори. Ако и съществували каталози с типологиите съоръжения, то те били предназначени за монтажните работници или ползвателите. Такъв пример са изданията на Ефим Минскин «Игрови площадки за деца» от 1969г. и «Игри за деца и младежи» от 1976г. (Gorokhov, 2022).
Около 80-те става ясно, че самата среда на новите микрорайони се е превърнала в много еднообразно място за живот. Повечето детски площадки също стават много стандартни пространства с еднообразни фабрично изработени съоръжения за игра (Броновицкая, 2017).
В Източна Германия катерушките и детските площадки се появяват като алтернативно място за игра на улицата, която става все по-опасна, заради бързата моторизация на градовете. Решаващи параметри стават достъпността и разстоянието до жилищните блокове. Създават се стандарти и ръководства за проектирането на площадки. Планът на детските площадки използва основните принципи на градоустройство и ландшафтно проектиране на онова време.
Обикновено една площадка състои от пространство, ограда и съоръжения за игра разположени на разстояние едно от друго. Съоръженията и оградите често са направени от стомана, което вероятно е повлияно от изискванията за издръжливост, ниска себестойност, както и формалните аспекти за модерен външен вид. Tръбните парапети изглеждат прозрачни и също така се използват за игра или седене. Като правило те са боядисани с ярки основни цветове, както и в комбинации цветове.
Съоръженията основно се произвеждали локално от някоя фабрика за стоманени конструкции. Специални производители или дизайнери на оборудване за игра в Източна Германия не са известни, независимо от това, че могат да бъдат забелязани повтарящи се елементи. Такива например са полукръглите или начупени мостове-катерушки, както и катерушката-гъбка, превърнала се в символ на детските площадки от Източна Германия (Fibich, 2016).
Като правило детските площадки в Източна Германия са много еднородни, а изключенията са много редки. Честото обръщане към едни и същи елементи има няколко причини. От една страна това е икономическия дефицит, който не позволява по-голямо разнообразие. От друга страна, от края на 50-те, стандартизацията и типизацията са политически желаните характеристики на градоустройството на Източна Германия с цел удовлетворяване на масовото търсене – но също така за да се изрази желаното изравняване на социалните различия (Fibich, 2016).
След края на 50-те желанието да бъде предложено нещо индивидуално на еднородните детски площадки води до появата на тъй наречените игрови скулптури направени от стомана и бетон. В Лайпциг и Дрезден, пързалки слончета, хипопотами и динозаври са запазени и до днес.
Тази пързалка-слон е серийно произведена във фабриката “Kunst am Bau” в Дрезден. Проектирана е през 1962г. от скулпторите Vinzenz Wanitschke, Johannes Peschel и Egmar Ponndorf, а производството и започва през 1965г.
История на катерушките в България
Историята на катерушки в България може да се сравни с примерите на Съветския съюз и Източна Германия описани по-горе. Катерушките са неразделна част от междублоковото пространство на новото следвоенно строителство. С типизираните катерушки се обзавеждат и дворовете на детските градини. Добре познатите кълбета, ракети, слончета, къщички, лодки изглежда, че нямат известен автор.
През 70-те години с проектирането на детски площадки започва да се занимава проф. Серафим Серафимов, основател на специалност „Дизайн за детската среда” в НХА, доцент и професор в НХА в специалност Промишлен дизайн /от 1969г./ и специалност Дизайн за детската среда /от 1988-9г/; преподавател в НБУ от 1994 г.
Проф. Серафимов разработва “Съоръжения за обзавеждане на открити пространства за игра и отдих” – система от модулни елементи изработени от вече добре познатите метални тръбни конструкции.
Проф. Серафимов продължава с още няколко разработки, а с дизайните си участва в ред изложби, например в изложбата “Естетизация на градската среда” в галерия "Шипка 6" през 1978г, както и в първата национална изложба “Дизайн в детския свят” през 1981г.
По тази разработка проф. Серафимов работи по поръчка на Стопанското обединение на Министерството на просветата «Учтехпром», като на изложбата са представени около сто и десет експоната – съоръжения за обзавеждане на детски площадки и градини. По-големите елементи като библиотечните кътове, сенниците, ветроопорните стени, част от катерушките, пясъчниците и други не намерат място в изложбата поради размерите си (Иванова, 1981)
Наистина прави впечатление разнообразието от елементи, които са били част от разработките на дизайнера. През 80-те години съоръженията на проф. Серафимов започват да се произвеждат масово, а някои от тях все още се срещат на места в София.
Както в Източна Германия така и при нас се появяват тъй наречените игрови скулптури – добре познатите на всички камили, кончета, слончета и т.н. Техни автори са Илия Икилюлее и Георги Гергов, които създават мозаечните животни в края на 70-те, началото на 80-те. Слончето в Борисовате градина се е превърнало в символ на пространството, давайки и името на площадката и днес.
След като проследихме историята на катерушките в България, нека сега се обърнем към възможното им бъдеще.
Примери за запазване на катерушките по света днес
Детски площадки на Алдо ван Ейк в Амстердам
През 2016 година графичните дизайнери Denisa Kollarová и Anna van Lingen издават книгата “Aldo van Eyck, Seventeen Playgrounds” посветена на седемнадесетте площадки на Алдо ван Ейк или елементи от тях, които все още може да бъдат срещнати в Амстердам. Проектът им продължава с пътуваща изложба на една от оригиналните катерушки на Алдо ван Ейк, множество лекции и създаването на онлайн платформата www.seventeenplaygrounds.com, където може да бъде видяна карта с площадките на ван Ейк, както и архив с публикации посветени на детските площадки. Както споделят самите дизайнерки днес, шест години по-късно съоръженията на Алдо ван Ейк в квартала на Амстердсм Zuid са защитени, благодарение на извършената от тях работа. Има съоръжения, които са преместени в музея Rijks в Амстердам пак с цел опазване. “Като цяло ситуацията е много по-добре отколкото през 2014г. Има повече осведоменост благодарение на нашите публикации, лекции и изложба. Хората ценят съоръженията повече, отколкото в самото начало” (из разговор с дизайнерките).
Катерушки в Дрезден
В Дрезден може да се наблюдава следната история. Така характерните преди 1989 година катерушки във формата на гъбка или ракета се превръщат в голяма рядкост в града след 2014, когато започват да бъдат демонтирани поради новите норми за безопасност. Това се случва и на Aechner strasse, където са били разположени много от старите съоръжения.
През 2015 година се провежда проучване сред децата, младежите и възрастните от квартала относно бъдещето на катерушките там. Както архитектът Florian Ehrler разказва “обратната връзка особенно от децата винаги е била, че мнозина се идентифицират със старите съоръжения, помнят ги от миналото и искат да бъдат запазени”.
Асоциацията за технически прегледи в Германия (TÜV), организациите по защита на паметниците одобряват решението за съхранение на старите катерушки. Катерушките са реновирани: поцинковани, заварките ремонтирани и заковани по-дълбоко в земята. Ново място е избрано за детската площадка, където обновените стари катерушки съжителстват с нови метални съоръжения. Като цяло площадката функционира много добре по думите на архитекта Florian Ehrler.
И така благодарение на въвличането на гражданите в процеса на вземане на решения съвременната история на катерушките от Източна Германия е съхранена на тази площадка в Дрезден.
Игрови скулптури в Германия
В статията си “Ostmoderne Spielskulpturen – robuste Spielobjekte aus vergangener Zeit”, Peter Fabich разглежда различните примери на игрови скулптури в Германия, като акцентира своето внимание върху целеустремените граждани, които държат да съхранят старите игрови скулптори заедно с емоциите и спомените, които те носят. Такава е и историята на Eisenach, където граждани се борят пързалката-слон от квартала им да бъде съхранена и реновирана. Това е същата пързалка, която вече видяхме в текста по-горе.
Fibich (2022) споделя още:
На много места опазването на игровите скулптури е стартирало и вече са внесени като индивидуални обекти в списъците с паметници. Надделя осъзнаването, че и тези малки предмети заслужават постоянно съхранение. Всъщност те са реликви от битовата култура от втората половина на миналия век и могат да съобщят много за тогавашните естетически и педагогически възгледи. И те разказват истории, защото личните спомени са свързани с тях.
В България игровите скулптури, но особенно катерушките са запазени и до днес. Някои заслужават да бъдат включени в списъка с паметници, други може би просто да бъдат поддържани, за да продължават да носят всекидневните спомени на града.
Референции
Fabrizi, Mariabruna (2018) “Human Structures and Architectural Archetypes: Aldo Van Eyck’s Playgrounds (1947 – 1978)“, https://socks-studio.com/2018/02/11/human-structures-and-architectural-archetypes-aldo-van-eycks playgrounds-1947-1978/
van den Bergen, Marina (2002) “Playgrounds by Aldo van Eyck”, https://www.archined.nl/2002/07/playgrounds-by-aldo-van-eyck/
Броновицкая, Анна (2017), "Краткая история игровой площадки в России", http://architekturfuerkinder.ch/russia/
Gorokhov, M et al (2022) “Soviet Playgrounds. Playful landscapes of the Former USSR”, Zupagrafika
Fibich, Peter (2016) “Von Kletterpilzen und Rutschelefanten”, http://www.freiraumkonzepte.com/spielplaetze-in-der-ddr
Burkhalter, Gabriela (2020) “Spielplätze und skulpturen in den DDR: industriell und individuell”, http://architekturfuerkinder.ch/ddr/
Иванова, Незабравка (1981) “Дизайн за детето”, Стр.27-29, Промишлена естетика. Декоративно изкуство.1981/3.
Hein, Dirk (2017) “Da werden Erinnerungen wach: Hier steht Dresdens letzter DDR Spielplatz”, https://www.tag24.de/amp/spielplatz-dresden-ddr-osten-klettern-aachener-strasse-285671
Fibich, Peter (2022) “Ostmoderne Spielskulpturen – robuste Spielobjekte aus vergangener Zeit”, https://www.spielplatztreff.de/blog/ostmoderne-spielskulpturen-robuste-spielobjekte-aus-vergangener-zeit/